Apaika (Арлина) Apaika (Арлина)
2 149
7.03.2008 г., 18:00

Все твоя...

1.1K 0 9
***

Пребродих ги - кървящите мъгли.
Намерих те - безумно ожадняла.
Изгарях от струящите коси.
Побирах те. Притихвах онемяла.

След бурите, след трънните врати...
достигнах те и пламнах от покоя.
Повярва ли, че няма две сами?
По пътищата вечни все съм твоя!

Откъсвай ме! Изпивай ме без жал!
Препълних се с любов до изнемога!
Окъпах се от мрачната си кал!
Не искам да се връщам там...
                                                за Бога!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Арлина Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0