7.03.2008 г., 18:00 ч.

Все твоя... 

  Поезия
895 0 9
***

Пребродих ги - кървящите мъгли.
Намерих те - безумно ожадняла.
Изгарях от струящите коси.
Побирах те. Притихвах онемяла.

След бурите, след трънните врати...
достигнах те и пламнах от покоя.
Повярва ли, че няма две сами?
По пътищата вечни все съм твоя!

Откъсвай ме! Изпивай ме без жал!
Препълних се с любов до изнемога!
Окъпах се от мрачната си кал!
Не искам да се връщам там...
                                                за Бога!

© Арлина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??