12 ago 2007, 12:51

Все тъй млада (За Буквите наши!)

  Poesía
1.2K 0 6


***

Старея аз... До теб...
А, ти си... все тъй млада.
Като Пролет. Както Феб -
даряваш ми отрада.

Старея аз край теб,
но бръчките не виждам?!?
Забулени под снежен креп,
годините прииждат.

Не ги пришпорвам. Докога?
Въпроси не помагат.
Прегръщам, есенен, света.
До теб съм! Вечно млада.

PS:
"...Онази рокля, кафявата,
още ли пазиш, Любов?
Спомени нежни навява тя.
И все по-нова любов…"

28 Април 2005, Балтик Сий, Гибралтар

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеон Дончев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....