Aug 12, 2007, 12:51 PM

Все тъй млада (За Буквите наши!)

  Poetry
1.2K 0 6


***

Старея аз... До теб...
А, ти си... все тъй млада.
Като Пролет. Както Феб -
даряваш ми отрада.

Старея аз край теб,
но бръчките не виждам?!?
Забулени под снежен креп,
годините прииждат.

Не ги пришпорвам. Докога?
Въпроси не помагат.
Прегръщам, есенен, света.
До теб съм! Вечно млада.

PS:
"...Онази рокля, кафявата,
още ли пазиш, Любов?
Спомени нежни навява тя.
И все по-нова любов…"

28 Април 2005, Балтик Сий, Гибралтар

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симеон Дончев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...