12 авг. 2007 г., 12:51

Все тъй млада (За Буквите наши!)

1.2K 0 6


***

Старея аз... До теб...
А, ти си... все тъй млада.
Като Пролет. Както Феб -
даряваш ми отрада.

Старея аз край теб,
но бръчките не виждам?!?
Забулени под снежен креп,
годините прииждат.

Не ги пришпорвам. Докога?
Въпроси не помагат.
Прегръщам, есенен, света.
До теб съм! Вечно млада.

PS:
"...Онази рокля, кафявата,
още ли пазиш, Любов?
Спомени нежни навява тя.
И все по-нова любов…"

28 Април 2005, Балтик Сий, Гибралтар

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симеон Дончев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...