Все тъй млада (За Буквите наши!)
***
Старея аз... До теб...
А, ти си... все тъй млада.
Като Пролет. Както Феб -
даряваш ми отрада.
Старея аз край теб,
но бръчките не виждам?!?
Забулени под снежен креп,
годините прииждат.
Не ги пришпорвам. Докога?
Въпроси не помагат.
Прегръщам, есенен, света.
До теб съм! Вечно млада.
PS:
"...Онази рокля, кафявата,
още ли пазиш, Любов?
Спомени нежни навява тя.
И все по-нова любов…"
28 Април 2005, Балтик Сий, Гибралтар
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Дончев Всички права запазени
