ВСЕКИ ДЕН
ВСЕКИ ДЕН
Ще стават дните ни по-дълги
от нови грижи и мечти.
Ще ставаме по-тъжни,
по-неразбрани,
по-стари – може би.
Но иска ми се да те срещам
отново и отново –
всеки ден.
Да има някой, който
да вижда моето лице.
Да чува мислите, родени
от мойте радост и тъга.
И не е важно колко си далече,
дали аз плача или – не.
Но без да го поискаш се получи,
че ти познаваш ме
от всички хора – най-добре.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Елена Бързева Todos los derechos reservados
