31 дек. 2005 г., 16:30

ВСЕКИ ДЕН

824 0 1
ВСЕКИ ДЕН

Ще стават дните ни по-дълги

от нови грижи и мечти.

Ще ставаме по-тъжни,

по-неразбрани,
по-стари – може би.

Но иска ми се да те срещам

отново и отново –
всеки ден.

Да има някой, който

да вижда моето лице.

Да чува мислите, родени

от мойте радост и тъга.

И не е важно колко си далече,

дали аз плача или – не.

Но без да го поискаш се получи,

че ти познаваш ме

от всички хора – най-добре.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Бързева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това стихотворение изразява моите чувства :о) Браво!Заслужава една огромна 6 :о)

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...