ВСЕКИ ДЕН

31 дек. 2005 г., 16:30

Поэзия

627 0 1

Ще стават дните ни по-дълги

от нови грижи и мечти.

Ще ставаме по-тъжни,

по-неразбрани,
по-стари – може би.

Но иска ми се да те срещам

отново и отново –
всеки ден.

Да има някой, който

да вижда моето лице.

Да чува мислите, родени

от мойте радост и тъга.

И не е важно колко си далече,

дали аз плача или – не.

Но без да го поискаш се получи,

че ти познаваш ме

от всички хора – най-добре.