Ще стават дните ни по-дълги
от нови грижи и мечти.
Ще ставаме по-тъжни,
по-неразбрани,
по-стари – може би.
Но иска ми се да те срещам
отново и отново –
всеки ден.
Да има някой, който
да вижда моето лице.
Да чува мислите, родени
от мойте радост и тъга.
И не е важно колко си далече,
дали аз плача или – не.
Но без да го поискаш се получи,
че ти познаваш ме
от всички хора – най-добре.
© Елена Бързева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
