14 mar 2008, 23:06

Всеки живее своя живот 

  Poesía » Filosófica
622 0 2

                         

          Миг, върху който се изсипа онази красива нежност.

         Дъждът, който изми онези кървящи рани...

         Тишината ме обля и аз се потопих в онова загадачно мълчание.

         Тогава разбрах колко много струва човешката душа.

         Погълнат от залеза на света, премръзнал от студа.

         Сложих онази качулка, която да закрие искрените ми очи.

         Никой не ме погледна, бях никой и все още съм...

         Вътре в мен онази прозрачност се запълни със светлина.

         Роди се нов живот, различен oт този на другите.

         ВСЕКИ ЖИВЕЕ СВОЯ ЖИВОТ...

        

© Бен Ар Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много е хубаво.Ама като казвам много,значи по-скоро много много.Поздрави!!!Тези мисли са затрогващи,различни,непознати за повечето момчета.За това което си написал само 6!
  • Трогна ме!!! Никога не казвай, че си никой, защото всеки е уникален във Вселената!
Propuestas
: ??:??