Всеки живее своя живот

Poesía » Filosófica

845 0 2

Миг, върху който се изсипа онази красива нежност.

Дъждът, който изми онези кървящи рани...

Тишината ме обля и аз се потопих в онова загадачно мълчание.

Тогава разбрах колко много струва човешката душа.

Погълнат от залеза на света, премръзнал от студа.

Сложих онази качулка, която да закрие искрените ми очи.

Никой не ме погледна, бях никой и все още съм...

Вътре в мен онази прозрачност се запълни със светлина.

Роди се нов живот, различен oт този на другите.

ВСЕКИ ЖИВЕЕ СВОЯ ЖИВОТ...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Слънчева (Различна)

Много е хубаво.Ама като казвам много,значи по-скоро много много.Поздрави!!!Тези мисли са затрогващи,различни,непознати за повечето момчета.За това което си написал само 6!

2008-03-15T16:42:42+02:00
miss_teneva (Дида Тенева)

Трогна ме!!! Никога не казвай, че си никой, защото всеки е уникален във Вселената!

2008-03-15T01:10:54+02:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0