Всеки живее своя живот

Poesía » Filosófica

850 0 2

Миг, върху който се изсипа онази красива нежност.

Дъждът, който изми онези кървящи рани...

Тишината ме обля и аз се потопих в онова загадачно мълчание.

Тогава разбрах колко много струва човешката душа.

Погълнат от залеза на света, премръзнал от студа.

Сложих онази качулка, която да закрие искрените ми очи.

Никой не ме погледна, бях никой и все още съм...

Вътре в мен онази прозрачност се запълни със светлина.

Роди се нов живот, различен oт този на другите.

ВСЕКИ ЖИВЕЕ СВОЯ ЖИВОТ...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Слънчева (Различна)

Много е хубаво.Ама като казвам много,значи по-скоро много много.Поздрави!!!Тези мисли са затрогващи,различни,непознати за повечето момчета.За това което си написал само 6!

2008-03-15T16:42:42+02:00
miss_teneva (Дида Тенева)

Трогна ме!!! Никога не казвай, че си никой, защото всеки е уникален във Вселената!

2008-03-15T01:10:54+02:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0