Всеки живее своя живот

Поезия » Философска

842 0 2

Миг, върху който се изсипа онази красива нежност.

Дъждът, който изми онези кървящи рани...

Тишината ме обля и аз се потопих в онова загадачно мълчание.

Тогава разбрах колко много струва човешката душа.

Погълнат от залеза на света, премръзнал от студа.

Сложих онази качулка, която да закрие искрените ми очи.

Никой не ме погледна, бях никой и все още съм...

Вътре в мен онази прозрачност се запълни със светлина.

Роди се нов живот, различен oт този на другите.

ВСЕКИ ЖИВЕЕ СВОЯ ЖИВОТ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Слънчева (Различна)

Много е хубаво.Ама като казвам много,значи по-скоро много много.Поздрави!!!Тези мисли са затрогващи,различни,непознати за повечето момчета.За това което си написал само 6!

2008-03-15T16:42:42+02:00
miss_teneva (Дида Тенева)

Трогна ме!!! Никога не казвай, че си никой, защото всеки е уникален във Вселената!

2008-03-15T01:10:54+02:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0