Всеки живее своя живот

Poetry » Philosophical

847 0 2

Миг, върху който се изсипа онази красива нежност.

Дъждът, който изми онези кървящи рани...

Тишината ме обля и аз се потопих в онова загадачно мълчание.

Тогава разбрах колко много струва човешката душа.

Погълнат от залеза на света, премръзнал от студа.

Сложих онази качулка, която да закрие искрените ми очи.

Никой не ме погледна, бях никой и все още съм...

Вътре в мен онази прозрачност се запълни със светлина.

Роди се нов живот, различен oт този на другите.

ВСЕКИ ЖИВЕЕ СВОЯ ЖИВОТ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Слънчева (Различна)

Много е хубаво.Ама като казвам много,значи по-скоро много много.Поздрави!!!Тези мисли са затрогващи,различни,непознати за повечето момчета.За това което си написал само 6!

2008-03-15T16:42:42+02:00
miss_teneva (Дида Тенева)

Трогна ме!!! Никога не казвай, че си никой, защото всеки е уникален във Вселената!

2008-03-15T01:10:54+02:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0