Всеки живее своя живот

Poetry » Philosophical

841 0 2

Миг, върху който се изсипа онази красива нежност.

Дъждът, който изми онези кървящи рани...

Тишината ме обля и аз се потопих в онова загадачно мълчание.

Тогава разбрах колко много струва човешката душа.

Погълнат от залеза на света, премръзнал от студа.

Сложих онази качулка, която да закрие искрените ми очи.

Никой не ме погледна, бях никой и все още съм...

Вътре в мен онази прозрачност се запълни със светлина.

Роди се нов живот, различен oт този на другите.

ВСЕКИ ЖИВЕЕ СВОЯ ЖИВОТ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Слънчева (Различна)

Много е хубаво.Ама като казвам много,значи по-скоро много много.Поздрави!!!Тези мисли са затрогващи,различни,непознати за повечето момчета.За това което си написал само 6!

2008-03-15T16:42:42+02:00
miss_teneva (Дида Тенева)

Трогна ме!!! Никога не казвай, че си никой, защото всеки е уникален във Вселената!

2008-03-15T01:10:54+02:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0