Миг, върху който се изсипа онази красива нежност.
Дъждът, който изми онези кървящи рани...
Тишината ме обля и аз се потопих в онова загадачно мълчание.
Тогава разбрах колко много струва човешката душа.
Погълнат от залеза на света, премръзнал от студа.
Сложих онази качулка, която да закрие искрените ми очи.
Никой не ме погледна, бях никой и все още съм...
Вътре в мен онази прозрачност се запълни със светлина.
Роди се нов живот, различен oт този на другите.
ВСЕКИ ЖИВЕЕ СВОЯ ЖИВОТ...