27 ago 2007, 11:27

Всеки край 

  Poesía
576 0 6
И този ден загина,
потъна в своя мрак.
с увереност премина
през смъртния си праг.

Светкавица проблясня
сред мъртвото небе,
пресветна и угасна,
по пътя си пое...

Гарван се провикна
и после онемя.
А думата му мрачна
потъна вдън земя.

Лист зелен роди се,
красиво проблестя.
Отрони се и скри се
сред черна светлина.

Човек откъсна цвете,
погледна го с любов.
Погали го с ръцете
и сетне бе суров.

На всяка нова същност
ти нов живот подай.
Началото е всъщност,
един белязан край!


© Петя Косева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??