27 ago 2007, 11:27

Всеки край

  Poesía
753 0 6
И този ден загина,
потъна в своя мрак.
с увереност премина
през смъртния си праг.

Светкавица проблясня
сред мъртвото небе,
пресветна и угасна,
по пътя си пое...

Гарван се провикна
и после онемя.
А думата му мрачна
потъна вдън земя.

Лист зелен роди се,
красиво проблестя.
Отрони се и скри се
сред черна светлина.

Човек откъсна цвете,
погледна го с любов.
Погали го с ръцете
и сетне бе суров.

На всяка нова същност
ти нов живот подай.
Началото е всъщност,
един белязан край!


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Косева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...