27 ago 2007, 11:27

Всеки край

  Poesía
751 0 6
И този ден загина,
потъна в своя мрак.
с увереност премина
през смъртния си праг.

Светкавица проблясня
сред мъртвото небе,
пресветна и угасна,
по пътя си пое...

Гарван се провикна
и после онемя.
А думата му мрачна
потъна вдън земя.

Лист зелен роди се,
красиво проблестя.
Отрони се и скри се
сред черна светлина.

Човек откъсна цвете,
погледна го с любов.
Погали го с ръцете
и сетне бе суров.

На всяка нова същност
ти нов живот подай.
Началото е всъщност,
един белязан край!


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Косева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...