27 авг. 2007 г., 11:27
Всеки край
И този ден загина,
потъна в своя мрак.
с увереност премина
през смъртния си праг.
Светкавица проблясня
сред мъртвото небе,
пресветна и угасна,
по пътя си пое...
Гарван се провикна
и после онемя.
А думата му мрачна
потъна вдън земя.
Лист зелен роди се,
красиво проблестя.
Отрони се и скри се
сред черна светлина.
Човек откъсна цвете,
погледна го с любов.
Погали го с ръцете
и сетне бе суров.
На всяка нова същност
ти нов живот подай.
Началото е всъщност,
един белязан край!
потъна в своя мрак.
с увереност премина
през смъртния си праг.
Светкавица проблясня
сред мъртвото небе,
пресветна и угасна,
по пътя си пое...
Гарван се провикна
и после онемя.
А думата му мрачна
потъна вдън земя.
Лист зелен роди се,
красиво проблестя.
Отрони се и скри се
сред черна светлина.
Човек откъсна цвете,
погледна го с любов.
Погали го с ръцете
и сетне бе суров.
На всяка нова същност
ти нов живот подай.
Началото е всъщност,
един белязан край!
© Петя Косева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Много ми харесва тоя мрак, който витае от стиховете ти.
-
Много хубаво!!!
-
Ставаш все по-добра...
-
Трудно се постига такъв ритъм. Много успешно се е получило, а и бих казал, че думите, които си подредила, са се съчетали в една перфектна субстанция... Нищо че е в мрачни нотки...
поздрави :P -
Така си е.Тъжна истина. Мъдър стих, Петя.
-
Доста си мрачна!
Усмихни се!
Поздрав Петя!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
