Всеки край
И този ден загина,
потъна в своя мрак.
с увереност премина
през смъртния си праг.
Светкавица проблясня
сред мъртвото небе,
пресветна и угасна,
по пътя си пое...
Гарван се провикна
и после онемя.
А думата му мрачна
потъна вдън земя.
Лист зелен роди се,
красиво проблестя.
Отрони се и скри се
сред черна светлина.
Човек откъсна цвете,
погледна го с любов.
Погали го с ръцете
и сетне бе суров.
На всяка нова същност
ти нов живот подай.
Началото е всъщност,
един белязан край!
потъна в своя мрак.
с увереност премина
през смъртния си праг.
Светкавица проблясня
сред мъртвото небе,
пресветна и угасна,
по пътя си пое...
Гарван се провикна
и после онемя.
А думата му мрачна
потъна вдън земя.
Лист зелен роди се,
красиво проблестя.
Отрони се и скри се
сред черна светлина.
Човек откъсна цвете,
погледна го с любов.
Погали го с ръцете
и сетне бе суров.
На всяка нова същност
ти нов живот подай.
Началото е всъщност,
един белязан край!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Косева Всички права запазени
