25 sept 2013, 20:00

Всеки минал ден 

  Poesía » Otra
460 0 3

Душата ми във мен

от Бога милост проси.

Че всеки минал ден

поставя ми въпроси.

 

И зъбят се към мен

житейските зверчета.

Трошат го този ден

на хиляди парчета.

 

Разкъсват го със яд -

кръвчицата му пият.

А вечер са в наряд

и злобно пак си вият.

 

И нямам вече сън

спокойно да заспивам.

Изнизвам се навън

с катран да се напивам.

 

Утехата за мен

е чашата горчива.

Така съм всеки ден

с надеждата фалшива.

 

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Водичке!
    Благодаря, Санвали!
    Поздрави от мен и хубав ден!
  • Песенно! Хареса ми замисъла, въпреки, че е малко тъжно..Поздрави Ники!Оценявам осъзнаването!
  • Овладян ритъм!
    Давай все така, Ники! :
Propuestas
: ??:??