Всеки минал ден
Душата ми във мен
от Бога милост проси.
Че всеки минал ден
поставя ми въпроси.
И зъбят се към мен
житейските зверчета.
Трошат го този ден
на хиляди парчета.
Разкъсват го със яд -
кръвчицата му пият.
А вечер са в наряд
и злобно пак си вият.
И нямам вече сън
спокойно да заспивам.
Изнизвам се навън
с катран да се напивам.
Утехата за мен
е чашата горчива.
Така съм всеки ден
с надеждата фалшива.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
