Душата ми във мен
от Бога милост проси.
Че всеки минал ден
поставя ми въпроси.
И зъбят се към мен
житейските зверчета.
Трошат го този ден
на хиляди парчета.
Разкъсват го със яд -
кръвчицата му пият.
А вечер са в наряд
и злобно пак си вият.
И нямам вече сън
спокойно да заспивам.
Изнизвам се навън
с катран да се напивам.
Утехата за мен
е чашата горчива.
Така съм всеки ден
с надеждата фалшива.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
