28 ene 2013, 12:12  

Всеки път

  Poesía » Otra
972 0 15

Всеки път

 

Синкретиката

на човешката битийност

тълкува ритуално

вечната стихийност.

Измерва я.

Претегля я.

Покланяйки ú се,

в костюми

театрални я облича,

и

всеки път ú се кълне,

че я обича.

Инстинктът

да създава отношения

сражава се

с различни мнения.

Един твърди, че

има чувство, а друг

не вижда

в чувството изкуство.

И тъй като

е

всичко

прекалено тясно,

когато

се променя

ясното в неясно,

на следващото

прогресивно

направление

му трябва

нещо

повече

от размишление.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...