Всеки път
Синкретиката
на човешката битийност
тълкува ритуално
вечната стихийност.
Измерва я.
Претегля я.
Покланяйки ú се,
в костюми
театрални я облича,
и
всеки път ú се кълне,
че я обича.
Инстинктът
да създава отношения
сражава се
с различни мнения.
Един твърди, че
има чувство, а друг
не вижда
в чувството изкуство.
И тъй като
е
всичко
прекалено тясно,
когато
се променя
ясното в неясно,
на следващото
прогресивно
направление
му трябва
нещо
повече
от размишление.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Марго, така е!
Минка, всеки път е едно и също