Jan 28, 2013, 12:12 PM  

Всеки път 

  Poetry » Other
790 0 15

Всеки път

 

Синкретиката

на човешката битийност

тълкува ритуално

вечната стихийност.

Измерва я.

Претегля я.

Покланяйки ú се,

в костюми

театрални я облича,

и

всеки път ú се кълне,

че я обича.

Инстинктът

да създава отношения

сражава се

с различни мнения.

Един твърди, че

има чувство, а друг

не вижда

в чувството изкуство.

И тъй като

е

всичко

прекалено тясно,

когато

се променя

ясното в неясно,

на следващото

прогресивно

направление

му трябва

нещо

повече

от размишление.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??