Jan 28, 2013, 12:12 PM  

Всеки път

  Poetry » Other
967 0 15

Всеки път

 

Синкретиката

на човешката битийност

тълкува ритуално

вечната стихийност.

Измерва я.

Претегля я.

Покланяйки ú се,

в костюми

театрални я облича,

и

всеки път ú се кълне,

че я обича.

Инстинктът

да създава отношения

сражава се

с различни мнения.

Един твърди, че

има чувство, а друг

не вижда

в чувството изкуство.

И тъй като

е

всичко

прекалено тясно,

когато

се променя

ясното в неясно,

на следващото

прогресивно

направление

му трябва

нещо

повече

от размишление.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...