Всеки се... пречупва
Усещам как губя част от себе си,
но сякаш да се спаси дори не опитваше,
нещо ме спира да чувствам със сърцето си,
навън валеше, а то просто... умираше.
Мъртво е! Няма го! Загубих го!
Нямаше към кого ръка да протегна.
Лутах се, лутам се, търсих го!
Къде е? Доброто момиче в мене изчезна.
Сега съм тази, от която се страхуваш,
стоиш далеч, объркан си, коя е?!?
Не искаш, не можеш да се преструваш,
това ли е момичето, което нарани? Къде е?
Но то изчезна, изтри се,
сякаш гума заличи молив.
НЕ, то не се боеше, бори се,
но всеки клон малко или много е... чуплив.
© Ралица Георгиева Todos los derechos reservados