Всеки се... пречупва

Aug 10, 2010, 12:21 PM

Poetry » Other

1277 0 2

Всеки се... пречупва

Усещам как губя част от себе си,

но сякаш да се спаси дори не опитваше,

нещо ме спира да чувствам със сърцето си,

навън валеше, а то просто... умираше.

Мъртво е! Няма го! Загубих го!

Нямаше към кого ръка да протегна.

Лутах се, лутам се, търсих го!

Къде е? Доброто момиче в мене изчезна.

Сега съм тази, от която се страхуваш,

стоиш далеч, объркан си, коя е?!?

Не искаш, не можеш да се преструваш,

това ли е момичето, което нарани? Къде е?

Но то изчезна, изтри се,

сякаш гума заличи молив.

НЕ, то не се боеше, бори се,

но всеки клон малко или много е... чуплив.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Sw3eTyTo (Любка Янева)

2010-11-29T02:14:31+02:00

Прекрасно е, мила! Продължавай да пишеш!
foxy_fox91 (Теодора Арнаудова)

2010-08-10T13:09:19+03:00

Не си се пречупила, станала си по-силна... отделяйки я от себе си Усмихни се и продължи напред!