Всеки се... пречупва
Всеки се... пречупва
Усещам как губя част от себе си,
но сякаш да се спаси дори не опитваше,
нещо ме спира да чувствам със сърцето си,
навън валеше, а то просто... умираше.
Мъртво е! Няма го! Загубих го!
Нямаше към кого ръка да протегна.
Лутах се, лутам се, търсих го!
Къде е? Доброто момиче в мене изчезна.
Сега съм тази, от която се страхуваш,
стоиш далеч, объркан си, коя е?!?
Не искаш, не можеш да се преструваш,
това ли е момичето, което нарани? Къде е?
Но то изчезна, изтри се,
сякаш гума заличи молив.
НЕ, то не се боеше, бори се,
но всеки клон малко или много е... чуплив.
© Ралица Георгиева All rights reserved.
Усмихни се и продължи напред! 