tanyavd (Татяна Борисова)
122 2132
13 dic 2011, 20:00

Всеки земен миг 

  Poesía » Otra
1016 0 21

Поддържай крехката ми същност

във нощите, загърнати с печал,

крепи ме, за да не се разпръсна

като старинен пясъчен бокал.

Дай сили тялото ми натежало

да крачи бодро в тежкия ми ден,

покой ми дай и светлина до бяло,

които  се загубиха  във мен.

Кураж ми дай, за да възкръсвам

след неочаквания удар на страха,

как трудно после радостта се връща

и как пресъхват изворите на смеха.

Край мене сякаш всичко се разпада,

но странно, този свят все пак е цял,

а Истината тихичко до мен присяда

и ТИ зад всеки земен миг си спрял,

... като дихание гласа Ти разпознавам.

Нима без Мен светът би оцелял?

© Татяна Борисова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??