Всеки земен миг
Поддържай крехката ми същност
във нощите, загърнати с печал,
крепи ме, за да не се разпръсна
като старинен пясъчен бокал.
Дай сили тялото ми натежало
да крачи бодро в тежкия ми ден,
покой ми дай и светлина до бяло,
които се загубиха във мен.
Кураж ми дай, за да възкръсвам
след неочаквания удар на страха,
как трудно после радостта се връща
и как пресъхват изворите на смеха.
Край мене сякаш всичко се разпада,
но странно, този свят все пак е цял,
а Истината тихичко до мен присяда
и ТИ зад всеки земен миг си спрял,
... като дихание гласа Ти разпознавам.
Нима без Мен светът би оцелял?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Татяна Борисова Всички права запазени
