Всеки земен миг
Поддържай крехката ми същност
във нощите, загърнати с печал,
крепи ме, за да не се разпръсна
като старинен пясъчен бокал.
Дай сили тялото ми натежало
да крачи бодро в тежкия ми ден,
покой ми дай и светлина до бяло,
които се загубиха във мен.
Кураж ми дай, за да възкръсвам
след неочаквания удар на страха,
как трудно после радостта се връща
и как пресъхват изворите на смеха.
Край мене сякаш всичко се разпада,
но странно, този свят все пак е цял,
а Истината тихичко до мен присяда
и ТИ зад всеки земен миг си спрял,
... като дихание гласа Ти разпознавам.
Нима без Мен светът би оцелял?
© Татяна Борисова All rights reserved.
