KRONOS.1 (Борислав тодоров)
117 500
2 may 2017, 18:47

Вселена 

  Poesía » De amor
214 3 6

Вселената си моя за навеки,

не мога с друга да те заменя,

макар че атом съм от твоите съзвездия

ме караш да те обичам и до тебе да кръжа.

 

Коя частичка земна, не би привлякла с положителен заряд

щом търсиш любовта повярвай, 

че тя е тука, на Земята, и чака някой да отвори гръд

за твоето сърце и твоята душа... не се съмнявай.

 

И всеки атом се превръща във вселена,

когато любовта проникне в две сърца,

тогава всеки осъзнава свойта земна мисия –

да може да обича и всеки ден да ѝ се врича.

 

Сега съм атом и частичка от нечия планета,

но ако някой ден повярваш ти във мен,

то аз ще се превърна в най-голямата комета

при неминуемия сблъсък между нас ще се появи... вселена.

 

Та всеки е частичка дотогава, докато е сам

но ако пък случайно преоткрие любовта,

то той изригва, като вулкан от лава и от чувства обладан,

за да обича нея във безкрайноста, наречена вселена и жена.

 

 

 

© Борислав тодоров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??