Вселена
Вселената си моя за навеки,
не мога с друга да те заменя,
макар че атом съм от твоите съзвездия
ме караш да те обичам и до тебе да кръжа.
Коя частичка земна, не би привлякла с положителен заряд
щом търсиш любовта повярвай,
че тя е тука, на Земята, и чака някой да отвори гръд
за твоето сърце и твоята душа... не се съмнявай.
И всеки атом се превръща във вселена,
когато любовта проникне в две сърца,
тогава всеки осъзнава свойта земна мисия –
да може да обича и всеки ден да ѝ се врича.
Сега съм атом и частичка от нечия планета,
но ако някой ден повярваш ти във мен,
то аз ще се превърна в най-голямата комета
при неминуемия сблъсък между нас ще се появи... вселена.
Та всеки е частичка дотогава, докато е сам
но ако пък случайно преоткрие любовта,
то той изригва, като вулкан от лава и от чувства обладан,
за да обича нея във безкрайноста, наречена вселена и жена.
© Калоян Тодоров All rights reserved.
