Вселена за двама
Като пролетна река ме връхлетя,
с ухания и думи ме зашемети,
обсипа ме с'звезди, луна ми подари.
Но защо, наместо щастие и красота
озовах се окована във тъма?
Обичах и мразех, което и ти...
И докато допълвах твоя свят,
все повече обземаше ме хлад...
И тръгвам си, с надежда окрилена,
че някъде ме чака моята вселена,
в която вместо студ и празнота
ще се допълва с други две ръце,
които всякога, дори и през нощта,
ще сгряват тръпнещата ми душа,
и без въпроси и глупави догадки
ще дават, неочаквайки отплата...
© П Антонова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Катя, Руми - благодаря!
-
"Ръцете ти единствено виновни".....но преди всичко трябва ❤️
-
Там където има хлад раздялата е неизбежна.
Хареса ми.
-
Генек, Дани, Скитница, ИнаКалина - Благодаря!
ИнаКалина - когато се изгубиш и се търсиш сам, всяко е правилно. -
Хубаво е да можеш да взимаш лесно трудните решения. И да вярваш, че са правилните.
-
Най- хубавата Вселена- за двама!
-
Хубаво е, Пепи!
-
Приятно...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Радвам се, че ви харесва моята вселена за двама!