palenka (П Антонова)
505 18447
14.10.2020 г., 15:26 ч.

Вселена за двама 

  Поезия
440 4 9

Като пролетна река ме връхлетя,
с ухания и думи ме зашемети,
обсипа ме с'звезди, луна ми подари.
Но защо, наместо щастие и красота
озовах се окована във тъма?
Обичах и мразех, което и ти...
И докато допълвах твоя свят,
все повече обземаше ме хлад...

 

И тръгвам си, с надежда окрилена,
че някъде ме чака моята вселена,
в която вместо студ и празнота
ще се допълва с други две ръце,
които всякога, дори и през нощта,
ще сгряват тръпнещата ми душа,
и без въпроси и глупави догадки
ще дават, неочаквайки отплата...

© П Антонова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??