Вселена за двама
Като пролетна река ме връхлетя,
с ухания и думи ме зашемети,
обсипа ме с'звезди, луна ми подари.
Но защо, наместо щастие и красота
озовах се окована във тъма?
Обичах и мразех, което и ти...
И докато допълвах твоя свят,
все повече обземаше ме хлад...
И тръгвам си, с надежда окрилена,
че някъде ме чака моята вселена,
в която вместо студ и празнота
ще се допълва с други две ръце,
които всякога, дори и през нощта,
ще сгряват тръпнещата ми душа,
и без въпроси и глупави догадки
ще дават, неочаквайки отплата...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© П Антонова Всички права запазени
