7 feb 2018, 10:12

Вселени

  Poesía
889 0 3

Обичам всичките ти котви на любов,
психическото кукловодство,
разпъването ми на кръст и сто 
от страниците "Животът е..." ти ръководство.
 

Пронизването с остри думи ме възбужда,
акупунктура на сетивното във мен...
Бръкни с черпак във общата култура
и ми наливай яко всеки ден.
 

Приличам ли на кошче? Вече не!
Превръщаш ме във поща за съвети.
И тъпчеш нищото си в мен,
надграждайки ме да съм всеки,
 

но не и мен, но не и цялостно завършен,
блуждаещ в реалността взривена...
Обичам те с любов в хиляда пластове,
но не и тук, а в паралелната вселена!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йордан Ботев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...