Вселени
Обичам всичките ти котви на любов,
психическото кукловодство,
разпъването ми на кръст и сто
от страниците "Животът е..." ти ръководство.
Пронизването с остри думи ме възбужда,
акупунктура на сетивното във мен...
Бръкни с черпак във общата култура
и ми наливай яко всеки ден.
Приличам ли на кошче? Вече не!
Превръщаш ме във поща за съвети.
И тъпчеш нищото си в мен,
надграждайки ме да съм всеки,
но не и мен, но не и цялостно завършен,
блуждаещ в реалността взривена...
Обичам те с любов в хиляда пластове,
но не и тук, а в паралелната вселена!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йордан Ботев Всички права запазени
