5 abr 2015, 19:17

Вселенско отчуждение

442 0 0

Вселенско отчуждение

 

Уви, отчуждиха се хората злобни.

Нищо не е, не е вече същото.

Царят само злини и коварства злокобни.

Няма го приятелството, могъщото.

 

А вселената разширява се безспир.

Звездите отдалечават се една от друга.

Прииждат мрак и самота в целия всемир,

но, хора, да направим си услуга!

 

Инак този, що на обичта истината не прозира, 

остава нещастен сред всемира и звездите.

Все по-сам, все по-далечен,

ще страда Човекът по копнежа вечен

за любовта, приятелството и мечтите.  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галифрей Михайлов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...