Вселенско отчуждение
Вселенско отчуждение
Уви, отчуждиха се хората злобни.
Нищо не е, не е вече същото.
Царят само злини и коварства злокобни.
Няма го приятелството, могъщото.
А вселената разширява се безспир.
Звездите отдалечават се една от друга.
Прииждат мрак и самота в целия всемир,
но, хора, да направим си услуга!
Инак този, що на обичта истината не прозира,
остава нещастен сред всемира и звездите.
Все по-сам, все по-далечен,
ще страда Човекът по копнежа вечен
за любовта, приятелството и мечтите.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галифрей Михайлов Всички права запазени
