Вселенско отчуждение

Вселенско отчуждение

Уви, отчуждиха се хората злобни.

Нищо не е, не е вече същото.

Царят само злини и коварства злокобни.

Няма го приятелството, могъщото.

А вселената разширява се безспир.

Звездите отдалечават се една от друга.

Прииждат мрак и самота в целия всемир,

но, хора, да направим си услуга!

Инак този, що на обичта истината не прозира, 

остава нещастен сред всемира и звездите.

Все по-сам, все по-далечен,

ще страда Човекът по копнежа вечен

за любовта, приятелството и мечтите.