Страхът е главорез, но е в опасност,
от вярата – добра и чиста, бяла,
без глас трепери, в риска си натясно,
с безславие да си скрои провала.
Защото крайно са несъвместими:
страхът е окован, кове и всички,
а вярата – небесна и незрима:
свободна – прави ни свободни птички.
Оръжията им и те – различни:
страхът използва зъби, нокти, плаши,
а вярата ни дава смела личност,
закриляна от Тебе, Отче Наши.