8 oct 2008, 18:21  

***(Вси светии)

  Poesía
898 0 18



(като) за Вси светии маскираме се
с еднакви празни(чни) дрехи и очи
обувките ни тъпчат по еднакви пътища
стъпките не се различават  по звук
пред вратите на еднаквите къщи

номер или лакомство?!

говоря също като нея
като теб и онзи там - непознатия
безналично уникална
във безличието си
като тълпопоказател
всякоя маскирана сянка
гротескно стърчи и примигва: 
„Никой съм. Дай ми!”

към края си е празникът
торбата е пълна със сладости
които еднакво горчат

дебна среща с истинско лице 

в паузите

толкова е уморително... 



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дора Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...