Oct 8, 2008, 6:21 PM  

***(Вси светии)

  Poetry
894 0 18



(като) за Вси светии маскираме се
с еднакви празни(чни) дрехи и очи
обувките ни тъпчат по еднакви пътища
стъпките не се различават  по звук
пред вратите на еднаквите къщи

номер или лакомство?!

говоря също като нея
като теб и онзи там - непознатия
безналично уникална
във безличието си
като тълпопоказател
всякоя маскирана сянка
гротескно стърчи и примигва: 
„Никой съм. Дай ми!”

към края си е празникът
торбата е пълна със сладости
които еднакво горчат

дебна среща с истинско лице 

в паузите

толкова е уморително... 



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дора Павлова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...