Oct 8, 2008, 6:21 PM  

***(Вси светии)

  Poetry
896 0 18



(като) за Вси светии маскираме се
с еднакви празни(чни) дрехи и очи
обувките ни тъпчат по еднакви пътища
стъпките не се различават  по звук
пред вратите на еднаквите къщи

номер или лакомство?!

говоря също като нея
като теб и онзи там - непознатия
безналично уникална
във безличието си
като тълпопоказател
всякоя маскирана сянка
гротескно стърчи и примигва: 
„Никой съм. Дай ми!”

към края си е празникът
торбата е пълна със сладости
които еднакво горчат

дебна среща с истинско лице 

в паузите

толкова е уморително... 



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дора Павлова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...