(като) за Вси светии маскираме се
с еднакви празни(чни) дрехи и очи
обувките ни тъпчат по еднакви пътища
стъпките не се различават по звук
пред вратите на еднаквите къщи
…
номер или лакомство?!
…
говоря също като нея
като теб и онзи там - непознатия
безналично уникална
във безличието си
като тълпопоказател
всякоя маскирана сянка
гротескно стърчи и примигва:
„Никой съм. Дай ми!”
…
към края си е празникът
торбата е пълна със сладости
които еднакво горчат
…
дебна среща с истинско лице
в паузите
толкова е уморително...
© Дора Павлова Все права защищены