9 jun 2014, 17:21  

Всички кучета отиват в рая 

  Poesía
2210 0 16

Старото куче повдигна глава,

нещо дочуло на двора,

мръдна уши, след това изръмжа

срещу дъждовния говор.

Тука, на прага, ще си лежи -

пръска го, но му е завет.

Нека на двора да си вали -

никъде няма да става.

Лапите, свити, вече тежат.

Божичко, колко е старо!

Кучето, всъщост, умира от глад -

все за храна го забравят.

 

Имаше време... то беше живот -

имаше кокал и покрив.

Свито сега е отвън на кълбо,

в тъмното, гладно и мокро.

Имаше време... то беше игра -

гонеше котки наволя,

гонеше пръчки, сред глъч на деца,

а господарят - доволен.

 

Старото куче без глас изскимтя,

спомнило толкова обич,

мръдна с опашка, после замря,

в тъмното, с поглед беззлобен.

Вятърът вече стана студен.

Кучето сви се на купче,

сън засънува полянно-зелен.

Сняг заваля и натрупа.

После небето оцъклено спря

малката пряспа открило.

Там, сред звездите, още една

тази нощ бе се родила.


Радост Даскалова

© Радост Даскалова Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Докато четох преглъщах тежко.Един тъжен край и все пак добро начало.
  • Как е възможно да пишеш толкова добре... Най-сърдечни поздрави и възхищения!!!
  • Всяка история може да бъде измислена, облечена в подходящите слова и представена на читателя. Не мине ли през висшия редактор - сърцето на автора, тя няма да има въздействието, което например, това стихо притежава.
    Ти си добър човек, Радост Даскалова.
  • Красимир, Ивон, Кети, Дочка, Анабел, Дани, Елица, Евелина, Ели, Таня, Вики, Ангел, Даниела, Валентин, Юлия - благодаря ви за хубавите коментари!
  • Трогателно е... Чета за кучето, а в главата ми образ на старец...Боли... Аз ли се побърквам или светът е тръгнал наопаки?
  • И с прости думи може да се въздейства силно - това стихотворение го доказва чудесно!
  • Е РАДОСТ,поплаках си зверски за 20мин.Прочети ако имаш време/Мамо,искам куче/на hrgagym-ХАЛИ,публикувано днес.Прекланям се пред таланта и на двамата.
  • Както винаги хубавите неща в живота са свързани с болка!Дори и най верните са наказани в староста си да останат сами!Поздрав за стиха а що се отнася за кучето...Язък за човека!!!
  • Аплодисменти, Радост!
  • Толкова е хубаво!
    Съпреживях го!
  • Трогателно и силно...
  • Толкова човещина има тук!
    И болка - от липсата на състрадание...
    Аплодирам те, Радост!
  • "Имаше време... то беше живот..."
  • Рядко съм чела нещо толкова проникновено и силно! Обичам животните... много, до болка... поклон за този стих!
  • Трогателен стих!!!
  • Радост,
    не бях чел толкова красива изповед за съдбата на кучето!
    Това ми напомня Есенин, моето Старецът и кучето и ред други...
    Що си толкова тъжна, чедо?! Усмихни се, светът е толкова хубав - само очи да имаш!
    Зем.
Propuestas
: ??:??