Всички мостове изгарям
Казах ти, че вече ще бъда нов човек
и на любовта си няма да давам аз превес.
Ще ми е трудно, но ще мога да дишам аз без теб,
макар и да се задушавам, ще вървя напред.
Ти нежно ме погледна и каза със тъга
колко много ме обичаш, как аз съм светлина!
И молиш ме да не изгарям всички мостове след мен.
Един да си оставя, за да се върна някой ден.
Преди аз да те срещна, в тъмно-виолетов мрак живях.
Нямаше болка и надежда, само любовта мечтах.
Нямаше и тръпка, от която да кипва и кръвта,
от която да усещам, че съм жива, че тупти
сърце в гръдта.
Казах ти, че вече ще бъда нов човек,
но искам ли отново да живея в мрак?
Всички мостове изгарям, но оставям си един,
защото ще се върна, зная, при теб - единствен и
любим!
© Яна Танева Todos los derechos reservados