Всички отиват на луната

Време е за коренна промяна
и също за показ на различие,
но когато мен тук ме няма,
кого всички вие ще обичате?
Наистина не уцелих момента
да избера своята посока нагоре.
Удоволствието идва от компонента,
който да се появи не може...

Остани, поне за малко.
Знаеш,
всички отиват на Луната,
оставяйки ни тук сами.
И наистина ще е жалко,
ако самотна лежи душата
сред хилядите нощни звезди.

Време е за по-бързо съществуване.
Сметки чисти, мисли празни.
От себе си ли сега пазаруваме
все неща, които не са ни важни?
Аз не бих се крил от себе си,
огледалото не лъже, а силно ни цели.
И всички бягат от съседите,
заради моментите, които те са спрели.

Остани, поне за малко.
Знаеш,
всички отиват на Луната,
оставяйки ни тук сами.
И наистина ще е жалко,
ако самотна лежи душата
сред хилядите нощни звезди.

Знаем, когато
опустее тук долу, равнината
аз къде да отида?
(Всички отиват на Луната)
Нямам повече време
и ми омръзва от менеq
аз бях просто върнат отновоq
да, аз бях винаги долу,
сред всичките тези лъжи...

Когато, да - знаем, когато
опустее тук долу, равнината...
Къде се намира Луната
сред нашите мечти и време,
защото ми омръзна от мене,
аз бях просто върнат отново...

Остани, поне за малко.
Знаеш,
всички отиват на Луната,
оставяйки ни тук сами.
И наистина ще е жалко,
ако самотна лежи душата
сред хилядите нощни звезди.

А когато опустея след време,
какво ще стане със мене?
Аз бях просто върнат отново...

*** посветено на Десислава Симеонова...