Dec 28, 2008, 9:11 AM

Всички отиват на луната

  Poetry » Other
771 0 1
Време е за коренна промяна
и също за показ на различие,
но когато мен тук ме няма,
кого всички вие ще обичате?
Наистина не уцелих момента
да избера своята посока нагоре.
Удоволствието идва от компонента,
който да се появи не може...

Остани, поне за малко.
Знаеш,
всички отиват на Луната,
оставяйки ни тук сами.
И наистина ще е жалко,
ако самотна лежи душата
сред хилядите нощни звезди.

Време е за по-бързо съществуване.
Сметки чисти, мисли празни.
От себе си ли сега пазаруваме
все неща, които не са ни важни?
Аз не бих се крил от себе си,
огледалото не лъже, а силно ни цели.
И всички бягат от съседите,
заради моментите, които те са спрели.

Остани, поне за малко.
Знаеш,
всички отиват на Луната,
оставяйки ни тук сами.
И наистина ще е жалко,
ако самотна лежи душата
сред хилядите нощни звезди.

Знаем, когато
опустее тук долу, равнината
аз къде да отида?
(Всички отиват на Луната)
Нямам повече време
и ми омръзва от менеq
аз бях просто върнат отновоq
да, аз бях винаги долу,
сред всичките тези лъжи...

Когато, да - знаем, когато
опустее тук долу, равнината...
Къде се намира Луната
сред нашите мечти и време,
защото ми омръзна от мене,
аз бях просто върнат отново...

Остани, поне за малко.
Знаеш,
всички отиват на Луната,
оставяйки ни тук сами.
И наистина ще е жалко,
ако самотна лежи душата
сред хилядите нощни звезди.

А когато опустея след време,
какво ще стане със мене?
Аз бях просто върнат отново...

*** посветено на Десислава Симеонова...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Андонов All rights reserved.

Comments

Comments

  • и ми омръзва от мене,
    аз бях просто върнат отново,

    прилича на песен

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...