12 abr 2009, 23:37

Всички плачат 

  Poesía » De amor
637 0 0

Всички плачат

 

Ще те оставя под капките студени.

Ще викаш и ще страдаш ти за мене.

Ще паднеш, но дъждът ще си вали.

Лицето ти ще бъде обляно в сълзи.

 

Аз ще тръгна по улицата в нощта.

Студена и мрачна ще бъде моята душа.

Сърцето ми ще се пропука,  окървавено.

От мократа, гадна нощ по-студено.

 

На следващия ден ще ме потърсиш ти.

По улиците мръсни, мрачни и студени.

Бледа и нещастна ще бъда аз.

Но ти не ще го разбереш в този сетен час.

 

Какво ли ще ми кажеш? Чудиш се, нали?

Дали съм ляла аз за теб сълзи?

Боляло ли ме е за теб в нощта ужасна?

И за двама ни тя бе опасна.

 

Къдриците ми ще докоснеш ти.

Ще съм твоя,  но в твоите мечти.

Ще живееш с тягостното чувство.

Че си изоставил едно дете.

Прецакало те.

© Мариела Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??