Всички плачат
Ще те оставя под капките студени.
Ще викаш и ще страдаш ти за мене.
Ще паднеш, но дъждът ще си вали.
Лицето ти ще бъде обляно в сълзи.
Аз ще тръгна по улицата в нощта.
Студена и мрачна ще бъде моята душа.
Сърцето ми ще се пропука, окървавено.
От мократа, гадна нощ по-студено.
На следващия ден ще ме потърсиш ти.
По улиците мръсни, мрачни и студени.
Бледа и нещастна ще бъда аз.
Но ти не ще го разбереш в този сетен час.
Какво ли ще ми кажеш? Чудиш се, нали?
Дали съм ляла аз за теб сълзи?
Боляло ли ме е за теб в нощта ужасна?
И за двама ни тя бе опасна.
Къдриците ми ще докоснеш ти.
Ще съм твоя, но в твоите мечти.
Ще живееш с тягостното чувство.
Че си изоставил едно дете.
Прецакало те.
© Мариела Todos los derechos reservados