12.04.2009 г., 23:37

Всички плачат

962 0 0

Всички плачат

 

Ще те оставя под капките студени.

Ще викаш и ще страдаш ти за мене.

Ще паднеш, но дъждът ще си вали.

Лицето ти ще бъде обляно в сълзи.

 

Аз ще тръгна по улицата в нощта.

Студена и мрачна ще бъде моята душа.

Сърцето ми ще се пропука,  окървавено.

От мократа, гадна нощ по-студено.

 

На следващия ден ще ме потърсиш ти.

По улиците мръсни, мрачни и студени.

Бледа и нещастна ще бъда аз.

Но ти не ще го разбереш в този сетен час.

 

Какво ли ще ми кажеш? Чудиш се, нали?

Дали съм ляла аз за теб сълзи?

Боляло ли ме е за теб в нощта ужасна?

И за двама ни тя бе опасна.

 

Къдриците ми ще докоснеш ти.

Ще съм твоя,  но в твоите мечти.

Ще живееш с тягостното чувство.

Че си изоставил едно дете.

Прецакало те.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...