Всички сме си нужни
Мъжете и жените просто пол различен,
мъжете - някой лигав, друг критичен.
Жените - някоя работна, труди се, успява,
другата е мързелива и на друго се надява.
Различни хора, различни идеали,
различни мисли, успехи и провали.
Аз съм различен от приятелите ми любими,
те са футболисти и спортисти, аз пък пиша рими.
Всеки има дарба от Бога подарена,
има дама плоска, има друга надарена.
А душата кой я вижда има ли такива останали,
търся ви, хора, къде сте се дянали?
Искам моменти на по-добър живот от този,
защото писна ми вече ми се грози.
Искам ден слънчев без проблеми,
искам ден, във който да не бъда пред дилеми.
Да обичам аз жената любима и да съм до нея,
рапър съм, поет съм просто ще им пея.
И душата ми да стане мека, да се разтече,
пораснах, но защо пък да не се почувствам аз дете.
Различни хора, но не съдете по външния вид,
много истории има, но винаги има наставяно във всеки миг.
Нека бъдем малко по-добри и задружни,
защото сме Верига от хора и всички сме си нужни.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Радослав Луджов Todos los derechos reservados
