16 ene 2018, 23:32  

Всички възможни значения 

  Poesía » De amor
445 9 14

 

Като тръгнеш към мен, нарисувай картина, в която
топли макове вият снага под неслучени звуци.
Нарисувай звезда, беззащитно заспала в косата ми
и глухарче, което твойте пръсти на ласка ще учи.

 

Като мислиш за мен, пожелай си юзда на небето,

да обяздиш светкавици, вятър самотен и бури.

Та светулки в очите ти,  вместо звезди да засветят,

да познае Луната, че воят към нея добър е.

 

Като стигнеш до мен, утихни, та тревата от щастие

да наточи бръсначи, готова любов да пореже...

с топли устни попий самотата, преляла от чашата,

и налей да напиеш два ангела с мъжката нежност.

 

Ако можеш за мен да затвориш и лебед, и огънче

във затвора на своите дълги добри намерения,

както никога аз, както никога теб и все повече

ще обичам с на думата всички възможни значения!

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Радвам се, че имам възможността да се докосна до прекрасното ти творчество, Райне! Възхитена съм..., отново!
  • Ти можеш дори повече от това, което си представяш, а това за нас читателите е богатство, за което ти благодаря!
  • Първото ти четиристишие е изключително красиво.
  • Благодаря ви за споделената дума и прочита....нежна вечер да имате!
  • Ти си като магьосник - бъркаш в шапката и всички очакват да извадиш зайче, пък ти вадиш нещо съвсем различно, например еднорог!
  • да наточи бръсначи, готова любов да пореже...
  • Аплодисменти!
  • Дано това наричане ти донесе онази любов, която си си нарекла. Да ти донесе бяла магия. Обичам те, Райне!
  • Сюжетът ми е наричане....а не възлагане на очаквания....като такова се надявам да носи бялата магия в себе си. Всяко "ако" е възможност, която е пожелателна, а не задължителна. Тънката взаимосвързаност е магичната нишка, която ме е накарала да го напиша. Благодаря за вниманието-усмихнат ден да имате!
  • Много условия има героинята, Райне! Шегувам се. Тия да обича, пък да види той какво ще направи. Ние със сестрата на мъжа сме наборки. Учехме в съседни класове. Чувах да казват колко хубав брат има и коя ли ще го вземе. Е! Аз бях "коя". Оженихме се преди нея. Тя каза: ти си късметлийка, че взе брат ми. А на мен какво ли ще се падне? Избира. Да е сам, да е богат, да е учен... Не спря да ни завижда цял живот. Спря се едва след смъртта на мъжа си. Тогава осъзна, че и тя е имала късмет. Но, защо ли го разказвам? Може би, за да кажа: не товарете любовта претенции. Тя винаги дава всичко, което има. Че и повече. Райне, това не е адресирано към теб лично. Към всички, които биха прочели този пост е адресирано. Теб те поздравявам за прекрасния стих!
  • Царица си на метафорите!...
    Комплименти за моженето!...
  • Аплодисменти! Благодаря за удоволствието!
  • Напълни ми душата!
  • Погледнато чисто математически, любовта е едно безкрайномерно многообразие, зададено чрез безкрайна система неравенства, екстремните точки на което формират растера на щастието. Винаги съм знаел това, дори чисто интуитивно, но чрез своята уникална образност, Райна, ти сякаш си проследила вкратце характеристичните точки на това многообразие и си ги описала по един зрелищен начин. Затова и имаш правото да затвориш лебеда на любовта в езерото на тази дума, натоварена с всички възможни нейни значения. Поздравявам те и слагам прекрасната ти творба в Любими!
Propuestas
: ??:??