"Всичко"
"Всичко"
Защото ти си утрото и ти си вечерта,
колкото залез си, толкова и зора;
защото никой не може като теб да ме зарадва -
ти си моят слънчев лъч,
който в тъмнината се прокрадва.
Защото с теб изпращам луната,
с теб посрещам зората;
колкото ме караш да се смея вечер -
толкова да плача,
когато си далече.
Защото имам да ти кажа хиляди неща
и още толкова да те попитам.
От дланите започва любовта,
не се сърди -
тя идва без да пита!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Велина Виткова Todos los derechos reservados
