Jul 19, 2008, 5:47 PM

"Всичко"

  Poetry » Love
1.4K 0 8
 

"Всичко"

 

Защото ти си утрото и ти си вечерта,

колкото залез си, толкова и зора;

защото никой не може като теб да ме зарадва -

ти си моят слънчев лъч,

който в тъмнината се прокрадва.

 

Защото с теб изпращам луната,

с теб посрещам зората;

колкото ме караш да се смея вечер -

толкова да плача,

когато си далече.

 

Защото имам да ти кажа хиляди неща

и още толкова да те попитам.

От дланите започва любовта,

не се сърди -

тя идва без да пита!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Велина Виткова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...