"Всичко"
Защото ти си утрото и ти си вечерта,
колкото залез си, толкова и зора;
защото никой не може като теб да ме зарадва -
ти си моят слънчев лъч,
който в тъмнината се прокрадва.
Защото с теб изпращам луната,
с теб посрещам зората;
колкото ме караш да се смея вечер -
толкова да плача,
когато си далече.
Защото имам да ти кажа хиляди неща
и още толкова да те попитам.
От дланите започва любовта,
не се сърди -
тя идва без да пита!
© Велина Виткова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
