"Всичко"
Защото ти си утрото и ти си вечерта,
колкото залез си, толкова и зора;
защото никой не може като теб да ме зарадва -
ти си моят слънчев лъч,
който в тъмнината се прокрадва.
Защото с теб изпращам луната,
с теб посрещам зората;
колкото ме караш да се смея вечер -
толкова да плача,
когато си далече.
Защото имам да ти кажа хиляди неща
и още толкова да те попитам.
От дланите започва любовта,
не се сърди -
тя идва без да пита!
© Велина Виткова Всички права запазени
тя идва без да пита...
разкошен стих...с обич, Велина.