Всичко е с любов
На татко
На гарата, на коловоз, там някъде,
във студ, във пек и в тъмни нощи,
една машина тихо чакаше
баща ми, ако беше в къщи.
Изминаха годините, в които
препускаше със бърза скорост -
ту пътниците да закараш,
ту своето семейство да зарадваш.
Възпита ме със всяка своя дума,
научи ме да вярвам в любовта,
в надеждата, че всичко се оправя,
щом заедно сме и ще бъдем както досега.
"Какво работи твоя татко?" -
в училище ме питаха за кратко
и аз им казвах: "Машинист!",
със гордост, както пиша този стих.
Когато бях там някъде, във влака,
пътувах с хората до мен
и исках аз на всичките да кажа,
че татко ще ни вози в този ден.
Сега аз силно ти желая
да бъдеш здрав и със любов
да пазиш спомените, свято,
от първия ти влак във тоз живот.
На гарата те чака влака,
очаква теб, отива друг,
ръцете твои търси в мрака
и винаги ще бъде тук.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ивелина Цветкова Todos los derechos reservados
