На татко

На гарата, на коловоз, там някъде,
във студ, във пек и в тъмни нощи,
една машина тихо чакаше
баща ми, ако беше в къщи.

Изминаха годините, в които
препускаше със бърза скорост -
ту пътниците да закараш,
ту своето семейство да зарадваш.

Възпита ме със всяка своя дума,
научи ме да вярвам в любовта,
в надеждата, че всичко се оправя,
щом заедно сме и ще бъдем както досега.

"Какво работи твоя татко?" -
в училище ме питаха за кратко
и аз им казвах: "Машинист!",
със гордост, както пиша този стих.

Когато бях там някъде, във влака,
пътувах с хората до мен
и исках аз на всичките да кажа,
че татко ще ни вози в този ден.

Сега аз силно ти желая
да бъдеш здрав и със любов
да пазиш спомените, свято,
от първия ти влак във тоз живот.

На гарата те чака влака,
очаква теб, отива друг,
ръцете твои търси в мрака
и винаги ще бъде тук.