Всичко хубаво...
Всичко най-хубаво...
После?!
Просто се отпускаш и политаш надолу
Към бездънното.
Не че е толкова високо,
все някъде там ще те посрещне асфалта.
Само че няма да има значение, защото нещата ще са съвсем необратими.
Няколко секунди свободно падане
са всъщност цялата вечност.
Няма място за разочарование,
за сълзи, ...